Остров Айла и възходът на уискито + фотогалерия и видео

Глобализацията направи шотландското уиски водеща стока за износ. Малкият остров Айла (Islay) е място, чието име само по себе си е марка. Колекционери от цял свят се тълпят, за да разгледат местните дестилаторни и да си купят уиски, а в интернет спекулантите завишават цените на напитката. (Б. р. – на острова работи като изследовател една българка, чиито снимки са използвани за илюстрация тук. За Мария Богданова виж повече тук).

Било малко вероятно идеята на Антъни Уилс да се окаже успешна. „Лудост е да решиш да построиш дестилаторна за уиски“, казва мъжът, който е направил точно това. Проблемът при подобно начинание е, че от производството на първите количества до получаването на първите печалби минават години (най-малко три, а често десет или повече), тъй като е необходимо време за отлежаване на алкохола в дъбовите бъчви. През този „период на суша“ производството върви, но не и бизнесът, а накрая се получава нов вид уиски, чийто вкус никой не може да предвиди.

От друга страна обаче едва ли има друго място, където вероятността рискът да си заслужава е по-голяма, отколкото на малкия остров Айла в северната част на Атлантическия океан, разположен на 30 км от западния бряг на Шотландия (б. р. – на български може да се срещне с транскрипция и като остров Айлей). С света на уиското това малко късче земя, край чиито брегове лежат останките от стотици корабокрушения, е същото, каквото е Бордо за червеното вино – място на производство, което само по себе си е марка. Уискито от острова е прочуто със своя опушен вкус, тъй като използваният ечемик се малцова над огън от торф.

Светият Граал на уискито

Айла е Светият Граал в света на уискито и отделен микрокосмос в този бранш. На острова има осем дестилаторни, сред които някои с легендарна слава като Lagavulin, Ardbeg и Laphroaig („Лагавулин“, „Ардбег“, „Лафройг“). Гигантите в света на алкохолните напитки пазаруват тук – дестилаторната Bowmore е собственост на японската компания Suntory, а Laphroaig – на Fortune Brands от САЩ. Ardbeg е част от френския концерн за луксозни стоки LVMH. В същото време обаче на Айла има и необщителни средно големи компании и дръзки предприемачи.

Антъни Уилс кръщава уискито си на фермата с галско име – Kilchoman (Килхоман) – в западната част на острова, където то се произвежда. Уилс е по-скоро мълчалив и вероятно доста упорит. На някогашния търговец на вино и спиртни напитки са били необходими четири години, докато през 2005 година най-накрая събере от смели частни инвеститори 2 милиона британски лири начален капитал за строежа на дестилаторната. Крайната сметка е два пъти по-висока.

5400 британски лири за първата бутилка Kilchoman

На 28 май 2009 година се разбира, че идеята на Уилс съвсем не е била налудничава – на търг колекционер плаща 5400 британски лири за първата произведена бутилка Kilchoman. Сега „Килхоман“ вече е неизменна точка от маршрута на много ценители на уискито, които всяка година идват на тълпи за поклонението си на остров Айла. В малката дестилаторна работят едва 8 души, но всяка година над 15 000 посетители идват по тесния път в отдалечената ферма, около която нашир и длъж се полюляват поля с ечемик.

Уискито от това стопанство в момента е един от обектите на най-разгорещени спекулации в света на спиртните напитки и е изключително ценено от колекционерите. Досега са напълнени едва 50 000 бутилки и заради малкото количество цената е висока – за една бутилка Уилс иска 45,50 британски лири, а в eBay уискито е четири пъти по-скъпо. „Смешно е какви суми плащат някои хора“, отбелязва производителят, който не иска да увеличава собствените си цени. „Мислим дългосрочно и не залагаме на спекулативна печалба“, отбелязва той.

Уискито вече не е напитка за традиционалисти

Икономическото чудо на фермата Kilchoman е само малка част от един огромен подем, който се разиграва на остров Айла и в рядко населените високопланински области на Шотландия, в равнините край Глазгоу и в Спейсайд в североизточната част на страната. Светът иска да пие все повече уиски, а 40% от световното производство идват от Шотландия, където в момента работят 107 дестилаторни.

През изминалите десет годините те са повишили производството си с 50%. Голямото търсене идва най-вече от бързоразвиващи се страни като Бразилия, но и в Европа уискито вече не е питие само за традиционалисти. За Шотландия уискито е най-важната стока за износ след петрола от Северно море.

Остров Айла обаче е далеч от света на големия бизнес. Правото като конец шосе между малкото пристанище в Порт Елън и Бомор, основната точка на острова, е с толкова неравна настилка, че амортисьорите на автомобилите чак скърцат, а в малките селца мирише на пушек, тъй като тук много домакинства все още се отопляват с торф. А островът е „на върха на вълната“, завладяла света на уискито.

История на о. Айла и уискито с Чарли Маклийн

YouTube Preview Image

Повечето дестилаторни тук произвеждат предимно скъпо едномалцово (Single Malt) уиски, което някога бе най-вече малко известен специалитет, предназначен за познавачи, но се превърна в модно питие и сега се предлага в безмитните магазини на всички летища. Докато така нареченото смесено (блендирано – Blended) уиски като Johnnie Walker се произвежда от смес на множество сортове (от различни дестилаторни), то едномалцовото се прави в една единствена дестилаторна и голяма част от марките струват минимум 35 лири за бутилка.

Рецесията е позната само от вестниците

Били Стичъл, директор на дестилаторната Caol Ila (Кул Айла) в източната част на острова, идва от семейство, което от четири поколения работи за различни дестилаторни. Въпреки че професионалният му опит доближава 40 години, той за първи път се среща с толкова бърз подем в бранша. Тежката рецесия, която през последните няколко години разтърси световната икономика, тук е позната само от вестниците. „Ние изобщо не усетихме кризата. През последните 25 години за производителите на уиски тенденцията почти винаги е възходяща“, отбелязва експертът.

Някогашните лоши времена вече се помнят само от ветераните като 55-годишния Стичъл. В началото на 80-те години, след три златни десетилетия на бурен растеж, дестилаторните в цялата страна натрупват големи свръхкапацитети. След това идва срив в търсенето, Шотландия потъва в „Уиски лох“ (езеро от уиски) и за няколко години производството се свива почти с 50%. Всяка трета дестилаторна в страната фалира и производството на уиски на о. Айла едва не се превръща в история.

А колко ще продължи сегашния подем? От 90-те години складовите наличности на шотландските производители на уиски непрекъснато се увеличават и вече почти са достигнали равнището, отчетено преди последната криза в бранша. Почти никой в сектора обаче не се тревожи. Diageo и Pernod Ricard – двата концерна, които контролират около две трети от търговията със скоч – се надяват, че новите пазари в Азия и Южна Америка ще осигурят бъдещия растеж.

Неотдавна Diageo за първи път от десетилетия построи изцяло нова дестилаторна в Шотландия за 40 милиона британски лири. Pernod Ricard увеличи производството си на Glenlivet със 75% и иска да превърне своето едномалцово уиски в световен лидер. Компаниите, които вземат решения за нови инвестиции, вярват, че тенденцията към растеж ще се задържи още дълго – сегашният растеж в производството на Glenlivet идва след 12 години „узряване“ на пазара. Колко едномалцово уиски обаче ще пие светът през 2022 година?


Модернизацията отразява ли се на качеството?

Грант Кармайкъл, който започва работа в бранша през 1960 година, е пример за успех в сектора. През професионалния си живот той ръководи дестилаторните Lagavulin, Caol Ila и голямата пивоварна в Порт Елън. Днес той е на над 70 години и понякога все още развежда из острова туристически групи, разказвайки за производството на уиски на Айла. Ветеранът деликатно отбелязва, че не иска да бъде черноглед, но посреща със смесени чувства бума в производството на уиски на Айла и в други райони на Шотландия.

Кармайкъл се опасява, че вкусът на едномалцовото уиски ще пострада заради разрастването на производството. „Трябва да бъдем много внимателни“, подчертава той. Все още никой не знае със сигурност дали силно увеличеното производство и автоматизацията, въведена заради ценовите предимства, няма да бъдат за сметка на качеството. Уискито Lagavulin, например, отлежава 7 години преди да излезе на пазара. Промените в производствения процес, предприети в средата на 90-те години, ще се усетят във вкуса на уискито в продажба едва през идната година. „Браншът трябва винаги да помни, че качеството идва от количеството“, отбелязва Кармайкъл.

Лятна буря на остров Айла

YouTube Preview Image

Етикети : ,

Напиши коментар