Отровно българско уиски? Никога не пий концентрат в хотел „ол инклузив” – у нас и в чужбина

Гривна "ол инклузив", каквато се слага на туристите, за да пият без пари. Тази гривна може да докара много главоболия, ако се използва за концентрати, а не за бира. Снимка: Иван Бакалов

Руски туристи се отровили в турски хотели с уиски, произведено в България, твърди в своя публикация руският в. „Комсомолская правда“.
На пазара у нас категорично няма българско уиски, или бутилирано у нас шотландско, което да е опасно. Но новината създава паника и дава повод за един преглед на рисковете около уискито у нас и в страни като Турция, Египет и др.

Има ли опасност да попаднем на отровно уиски менте? Къде? У нас, в Турция?

За съжаление, има опасност. И у нас, и в Турция и др. За Турция не се наемам да знам всичко, но у нас опасността е повече в хотелите по системата „ол инклузив“, дискотеките и заведенията по морето. Въпрос на време е някой чужденец (и не само)  и у нас да стане жертва. Но човек лесно може да се опази, ако не пие концентрати, които наливат безплатно на туристите в хотелите ро системата „ол инклузив“. На такива места бирата трябва да е единственото допустимо питие, ако човек не иска да се излага на риск. Който държи на концентрат, по-добре да си купи от магазин – такъв, на какъвто може да се довери, дори да е по-скъпо.

Правило за България е никога да не се купува уиски от павилиони, сергии, малки квартални магазинчета и др. подобни от прозорците на мазета и т. н. Супермаркети и хипермаркети като „Метро“ са сигурни, защото работят с официални доставчици. Малките магазинчета и павилиони не се знае с какво работят.

В Турция петима руски туристи са умрели, отровени от уиски, на чийто етикети било написано: „Mister Burdon Blended whisky, направено от малц, спирт и дестилирана вода. Произвежда се в България с разрешението на Министерството на земеделието №…“

Нелегално произведен алкохол в туби по 5 и по 10 л - водка, уиски и др. - заловен от полицията. Снимка: МВР

Това е установило разследване на руският в.“Комсомолская правда” в края на август, след като през май руските туристи са се отровили в турски хотели, работещи по системата „ол инклузив“.

След публикацията от България веднага постъпиха възражения, че няма лицензирана марка за производство на алкохол от български производител под името „Мистър Бърдън“. Бранимир Ботев, шеф на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки, направил специално проучване и съобщи това пред БТА. От асоциацията казват, че според тяхно проучване марката „Мистър Бърдън“ е регистрирана от американския производител „Луис Кабалеро“, който обаче не произвежда уиски.
Това е честа практика на производителите „куча марка” – взимат име на нещо, което е известно не като уиски, а друго питие, или дори не питие, и го превръщат марка уиски. А цял отделен раздел са разни измислени марки, които наподобяват шотландски и английски имена. Специално фаталното уиски в Турция е пълна имитация, не отговаря на изискванията за етикет на питие, произведено в България.

Какво е това отровно уиски и има ли опасност да попаднем на такова?
В Турция и Египет например по хотелите по системата „ол инклузив” всички концентрати са местно производство. Уиски, водка, джин – най-невероятни марки. Етикетите им наподобяват известни световни марки. Излишно е да се цитират имена, защото винаги човек може да попадне на някоя нечувана досега.
Принципът е – никога не пий концентрат в хотел „ол инклузив” в Турция, Египет и др. подобни страни. На тези места в хотелите има доста добра наливна бира. Човек трябва да се ограничи до нея.

Модерен нелегален цех за алкохол край Самоков, разбит от полицията. Съдовете са по-добри, не са бидони от химикали, продукцията се бутилира в бутилки по 5 и по 10 л. Снимка: Агенция Митници

Мои познати, които са работили в Турция, ми казват, че има случаи да си купят или да си поръчат в заведение скъпо шотландско уиски, например „Джони Уокър“ – черен етикет и да се изповръщат после от него. Очевидно става дума за менте, вече на известна марка, а не „куча малка“.

Същото правило да се пазим от концентрат в хотелите „ол инклузив“ важи и в България. Тук по курортите също се продава алкохол местно производство. И контролът върху него е по-слаб, отколкото в страни като Египет и Турция, където има строги режими (в Египет, поне докато беше на власт Мубарак, беше така). Местните марки уиски там са само бутилирани, от официален производител. Те са спирт, оцветител и есенция на уиски. Такива есенции се продават по цял сват за алкохолната индустрия. Също и за джин, коняк и др. Сред тях, както показва случаят в Турция, могат да се промъкнат нелегално произведени, но все пак бутилирани. У нас е опасно по други причини и е въпрос на време някой да се отрови.

Какъв е проблемът в България? Въпреки че вече сме страна член на ЕС, поради слабия контрол и корупцията, по хотелите и заведенията (и не само „ол инклузив”) масово се продават наливни концентрати. Водката, уиски, джин, се доставят в бидони или пластмасови бутилки по 5 и по 10 литра. Произходът е неизвестен.
Случва се и легални производители до продават тайно в бидони на хотелите и дискотеките, по чиито рафтове са наредени и бутилките на същите производители. Това в бидоните е без акциз, чиста печалба и за търговеца, и за производителя. Но не е опасно. Опасното са онези хотели, които си доставят напитки от неизвестни нелегални производители, а не от легални.

Какви са тези производители? България е пълна с казани за дестилация с капацитет по 250-500-1000 л. Те са по села, малки градчета, водят се официално като местни казани, в които селяните си плащат да си варят ракия до 40 литра с половин акциз. Тоест – има легални казани с голям капацитет (да не се бъркат с домашните казани в къщите по селата с по 40-60 л капацитет). Това на практика са нелицензирани производители, в които се извършва разрешено производство уж за домашни нужди. По данни на Националната лозаро-винарска камара от 2010 г., става дума за 9000 нелегални обекта за производство на алкохол в България, от които само 1600 са т. нар. селски казани по селата.

Разбит нелегален цех за алкохол от по-долна ръка. В този случай спиртът седи в бидони, които може да са използвани за химикали. Готовата продукция се бутилира пак в 5- и 10-литрови пластмасови бутилки. Снимка: Агенция Митници

Ако погледнеш документите на тези казани, в тях годишно се произвеждат нищожни количества официално. Но неофициално тяхното производство по количество конкурира легалното производство на високоалкохолни напитки.

И на тези казани се варят всякакви питиета, не само ракия. В тях се дестилира спирт с различен произход, който после се разрежда до 40 градуса, ароматизира се, омекотява се с примитивни средства и се продава нелегално по хотели и дискотеки. Нелегалните производители използват и контрабанден спирт с неясен произход. Опасността идва оттам, че тези производители работят с всякакви съдове, бъркат питиетата, включително в бидони от изкуствени торове и др. замърсени съдове, които могат да отровят напитката.

Засиленият контрол за събирането  на акциз от алкохолни производители от страна на държавата в последните години се ограничи върху …легалните производители. Тези казани останаха извън контрол въобще. Това е политиката на всички партии и правителства от последните години – популизъм, да не закачаме хората на село, да си варят ракийката. Но домашния казан вкъщи е едно – който иска да се трови сам с нескопосно производство. А тези малки предприятия с казани по 500-1000 л са съвсем друго. Тях никой не ги закача.

Според разследването на в. „Комсомолская Правда” в Турция, там не трябва да се вярва даже на акцизните марки, защото организацията, отговаряща за контрола на качеството, е ликвидирана и пазарът е напълнен с ментетата и нискокачествена „легална“ продукция от Северен Кипър – пише изданието. Властите твърдят, че турските хотели са абсолютно безопасни, но именно под масата в бара на хотел „Кафтанс“ руската журналистка открила от отровното уиски „Mister Burdon“, което причинило смъртта на руските туристи през месец май. Разреждайки го, барманът обилно сипваше от него на туристите, разказва кореспондентката. Тя успяла да се снабди с четири бутилки такова уиски по 10 долара всяка. Цялата „операция“ е била заснета със скрита камера.

Два вида типично местно производство на концентрат за наливане на корем в египетските хотели по системата "ол инклузив". Такива има навсякъде в Турция, Египет и др. курорти. Местно производство, прави се от спирт и есенции, наподобява известни марки. Снимка: Иван Бакалов

От българското министерство на икономиката веднага опровергаха на руската публикация. Декларацията им, че производство на алкохол менте в България няма от много време, показва наивност и непознаване на действителността. Освен ако не е хвърляне на прах в очите.
Когато става дума за продукт менте, той е имитация и на етикета му може да бъде поставен какъвто и да е надпис, който да подведе потребителя. Не е задължително дори той да бъде произведен в България.
Но опасността е по голяма от наливния алкохол по хотелите.

Не представляват никаква опасност българските марки уиски като „Black Ram“ („Черен овен“ или както на шега му викат скоч „Чер коч“), на производителя винпром „Пещера“ и „Савой клуб“ на винпром „Карнобат“ („СИС индустрис“). В някои хотели по морето те се предлагат по системата „ол инклузив“ и те са най-доброто, на което могат да попаднат чуждите туристи у нас. Но освен тях има най-неизвестни марки и доставчици. „Black Ram“ и „Савой клуб“ се правят с дестилати, внос от Шотландия, които се доставят до тук с висок алкохолен градус и и тук се разреждат – по технологията, по която се прави „блендед“ уиски (виж тук „видове уиски„).

Въпрос на вкус и предпочитания е кой какво уиски да пие. В този сайт съм дал заявка, че е за ценители на малцово уиски, което не значи, че ще се подиграваме с любителите на блендед.

Извън тези марки българско уиски има още една, най-старата – „Дива коза“ – традиционно производство на асеновградския винпром, още от времето на социализма. То се дестилира у нас от малц, но вкусът му е далеч от шотландско уиски и по-скоро бих казал, че въобще не става за пиене. Поне така беше, когато го опитвах на времето, в последните години не съм проверявал.

Срещат се и други марки българско уиски, които наподобяват западни, не се наемам да говоря за тях, само ще изразя съмнение, че в тях въобще има уиски. Те са разреден спирт, есенция и оцветител.

Така или иначе, сред официалните марки българско уиски или уиски, произведено в България от официален производител, няма нито една опасна.

Който пие разни непознати марки със съмнителни етикети обаче рискува да попадне на някое долно менте. Обикновено се продават по павилиони, малки магазинчета и др., както стана дума по-горе.

Ценителите на истинското уиски пият малцово. Никой не прави менте на малцово уиски, защото оборотът е малък и няма сметка за нелегалните производители. Възможно е да попаднеш на имитация на някои от най-популярните марки малцово, но това е малко вероятно.

7 Comments

Напиши коментар