Войната за бъчвите или как излизат нови марки уиски, без да се променят старите

На Уиски феста в София има добра възможност да опиташ видове уиски, които иначе няма къде да намериш у нас. И да дегустираш такива малцови уискита, каквито няма друг начин да опиташ, освен да купиш цяла бутилка. А те не са евтини и да даваш пари на сляпо е малко обезкуражаващо.

Има нещо ново и нещо старо при уискитата.

Любопитно е, че на такива места като уиски феста обикновените уискита тип “блендед” предизвикват далеч по-слаб интерес от малцови уискита. Любопитно е да видиш също, че шотландските малцови уискита, които традиционно доминират, имат конкуренция от Азия. Японските марки “Йоичи” и “Ямазаки” побеждават традиционни шотландски марки на слепи дегустации в различни конкурси.

Изненадата обаче е уиски, произведено в Тайван – Kavalan. Това уиски, подобно на японските, имитира шотландско и то доста добре. Продава се в Европа от 2013 година и вече има спечелени няколко сериозни награди на конкурси за уиски, също така е побеждавало известни шотландски марки на сляпа дегустация.

Тайванско уиски идва някак прекалено. Бива, бива, ама да пием уиски от Тайван… Сигурно скоро ще има и китайско. То за Тайван и без друго пекинските власти претендират, че е част от Китай.

Светът на уискито е консервативен, трудно проникват нови марки, нови региони от света. Но пазарът расте главоломно и конкуренция на шотландците изниква навсякъде.

Има марки, които от десетилетия не са се променяли като вкус и качество. Такива са например някои известни малцове, за които е въпрос на чест да се поддържа традицията. Такива са и някои известни блендед уискита като черното “Джони Уокър”, което претендира за най-добрия бленд.

И какво да правят производителите на тези традиционни марки, когато на пазара изникват нови и нови марки, също и най-различни питиета, които привличат потребителите на уиски? По всички правила на маркетинга те трябва да пускат нови марки и продукти, а същевременно са длъжни да спазват традицията и да продават един и същ продукт без разлика във времето.

Така известни шотландски производители измислят нови и нови серии напитки със старите си марки. Например малцовите уискита Macallan предлагат от няколко години различни серии – например “Sherry Oak” и “1824″. “Шери оук” ще рече, че уискито е отлежавало в бъчви от шери, от тази серия има 12-, 18-, 25- и 30-годишно.

Същото е и със серията “1824″ – от него има разновидности “голд”, “амбър”, “сиена”, “руби”. Разликите не са толкова съществени, колкото цената. При тази серия има подбор на бъчви, в това се коренят разликите. Самата дестилационна има цял отдел, екип от хора, които се занимават само с бъчви.

Както е известно, шотландските уискита дължат вкуса и аромата си не само на малца и торфа, а и на употребяваните бъчви от шери и порт, които изкупуват от Испания и Португалия. Също и на употребяваните бъчви от бърбън от Щатите. И др.

Та при серията “1824″ в Macallan са измислили да направят различни уискита според вида бъчва – някои са отлежавали в бъчви, които са употребявани само веднъж, с едно зареждане с шери. Други бъчви са употребявани два или три пъти.

Така е във винарството – бъчвите се използват до три пъти. Някои вина се правят специално от бъчви първо зареждане, други – второ или трето зареждане. Има разлики. И тези шотландски спиртовари са решили да изкупуват различно употребявани бъчви, да подбират отлежалите в тях дестилати, за да направят различни серии уиски, да постигат различен вкус.

Противно на очакванията доста по-скъпите стари уискита с отлежаване над 20 години не са толкова впечатляващи, колкото цената си. И в справочника на Джим Мъри човек може да забележи, че на някои от старите уискита той е дал по-ниска оценка, отколкото на по-младите от същата серия. Някои по-стари са прекалено сухи, по-бедни на вкус.

Това не е правило, но се среща често при доста марки. Същевременно няма начин над 15-20-годишно уиски да не струва повече от 12-годишно. Но ако го опита човек на сляпа дегустация, по-младото може да му хареса повече.

Например 12, 15 и 18-годишните Glenlivet. Ако опита човек и от трите без да знае какво пие, нищо чудно да му хареса повече 12-годишното – по-свеж вкус, по-плодови аромати, елемент на цитрус, по-пивко. 15-годишното повече докарва на шоколадови тонове, повечето престой в дъб си е дал отражението, но е малко по-сухо. Въпрос на вкус. А цената се различава значително.

Маркетинговите стратегии са накарали някои производители да правят уискита, отлежавали в два или три различни видове бъчви. При някои е просто смесване на два дестилата, единият отлежал в бъчва от шери, другият отлежал в бъчва от бърбън, примерно.

При други марки дестилатът лежи по няколко години в една бъчва, после се пресипва в друг вид бъчва, после в трети. Например островното уиски Laphroaig Triple Wood (от остров Айла) е отлежавало в бъчви от бърбън, после в малки бъчви, после в бъчви от шери.

Производителите прилагат всякакви измишльотини, които да впечатлят потребителя. Разбира се, има отражение на вкуса, но повече е маркетингови стратегии, измисляне нови продукти.

Поради постоянно растящия пазар на уиски по света, а относително не толкова увеличаващ се пазар на сладки вина (шери, порт и др.), е настъпил дефицит на бъчви. Шотландци и ирландци се бият за употребяваните бъчви на Испания и Португалия, те не достигат.

Затова в последните години пуснаха уискита да отлежават и в бъчви от английска бира – ейл. На уиски феста имаше и уискита, за които са използвани и дестилати от бъчви от френски сладки вина и дори от френски бъчви от червено вино каберне совиньон. Такова уиски на феста беше едно от старите уискита Dalmore, което е отлежавало в бъчви от бърбън, но и няколко години в бъчви от каберне совиньон.

Пак поради нарастващото потребление на уиски на картата се появяват нови и нови производители. Например в Ню Йорк. В едно от предградията се правят уискита с марка Hudson. Те са дестилирани в малки серии, в малки казани за дестилация. Продават се в малки тумбести шишета от 350 мл, наполовина от стандартна бутилка, но цената е като на голяма бутилка малцово уиски. Цените са нюйоркски, а качеството е високо.

Има 3 разновидности Hudson. Едната е бърбън от 4 вида зърно – царевица, пшеница, ръж и малциран ечемик. Другата е “Manhattan Rye”, чисто ръжено уиски, също дестилирано в малки казани. Третия вид Hudson е Baby Bourbon – бърбън от “100% нюйоркска царевица”, както е изписано на етикета. И трите са по 46% алкохол.

Някои производители правят нови продукти с исторически мотиви и легенди. Например Cutty Sark представи на феста уискито си от серия  “Сух режим”, 50-градусово. Производителят го представя в чест на капитан Уилям Маккой, който внасял тази марка контрабандно в Щатите по време на сухия режим.

Продаването на уиски до голяма степен е продаване на история и легенди.

Напиши коментар