Posts Tagged ‘шотландско

Уиски фест в София – скъпичко, но хубаво се получи

Малко несериозно за дегустация раздаваха чаши за бар, а не дегустационни. Снимки: Иван Бакалов

Малко несериозно за дегустация раздаваха чаши за бар, а не дегустационни. Снимки: Иван Бакалов

Марки уиски от Шотландия, Ирландия, САЩ и Япония се събраха под един покрив във Военния клуб в София на първия „Уиски фест“.
Българските винари могат да се поучат как се прави общо представяне на марки, които иначе се конкурират по цял свят.
В плаката на феста думата уиски е изписана с изкривена буква Е – Whiskey, с което да подскаже, че става дума за уиски от Шотландия, където думата се изписва без Е, и уискита от Ирландия и САЩ, където уиски се пише с Е (виж тук подробности по казуса).
Входните билети бяха два вида – за 20 лева талони за дегустация на 8 вида уиски, но от вида блендед и обикновени бърбъни. Дозата за дегустация е 30 грама.

За 45 лева билетът включваше талони за 10 вида малц.  Скъпичко излиза – дегустират се малцови уискита с цена за цяла бутилка между 35 и 80 лева.
И скъпият билет те принуждава да изпиеш около 200-300 грама уиски, което трудно се понася, при положение, че смесваш десетина вида. Опитните дегустатори опитват и изливат остатъка, а сиромахът българин гледа да изпие, да не ходи зян.

От шотландските уискита бяха представени скромен брой малцове, докато от ирландските бяха почти всички видове, които все пак не са хиляди, като в Шотландия.

От островните уискита присъстваха само дестилериите „Лафройг“ и „Бомор“ от остров Айла с основните си марки. Цените им на феста бяха по-високи, отколкото могат да се намерят в някои софийски магазини за алкохол. Докато на ирландските уискита бяха по-ниски, отколкото в магазините.

Фестът по същество беше агресивна маркетингова кампания, при която успяват да те накарат да си купиш уиски за дегустация на цени по-ниски от заведение, но двойно по-скъпи, отколкото като цена на бутилка в магазин. Същевременно на място можеш да се излъжеш да купиш и бутилки, но пак на цени по-високи от някои софийски магазини (за някои марки).

Все пак, на такъв фест е много удобно да опиташ 10 вида малц, от които иначе трябва да си купуваш по цяла бутилка, за да ги опиташ. Защото в малко софийски заведения има малцови уискита, и то само по няколко вида.

Етикети : , , ,


Port Charlotte PC 7

Port Charlotte PC 7

61% алкохол, с градуса от бъчвата (cask strenght), 7-годишно Single Malt от остров Айла (Islay), дестилационната “Бруклади” – Bruichladdich Distillery on Islay
bruichladdich.com

pc5evolution.com

Виж също онлайн камери на живо от дестилационната тук:
lochindaal.com

Името PC7 означава “Порт Шарлот, 7-годишно”. Port Charlotte е най-голямото пристанище на остров Айла (Islay).
Отлежавало е в комбинация от бъчви от шери и от бърбън. Бутилирано без филтриране с охлаждане, първата серия е от само 24 000 бутилки, което обяснява сравнително високата му цена. Дестилационната “Бруклади” пуска марката “Порт Шарлот” през 2006 г., като първата серия е PC5 – 5-годишно, а последователно след това PC6, PC7, PC8 до 2009 г.
PC 7 е получавало 89 точки от списание Malt Advocate, но и 96 точки от Джим Мъри – една от най-високите оценки за уиски въобще.
Надписът на бутилката и кутията SIN AN DOIGH ILEACH е от келтски (галско наречие, шотландско) и означава “Като на Айла” (по Айлски).
Едно от силно торфените уискита, със съдържание 40 ppm (части на милион), но същевременно с леко тяло и много плодов вкус, с дълъг финал. Няма оцветяване.
Дестилационната е основана 1829 г. с името Lochindaal distillery, закрита е през 1926 г., но е построена нова, на друго място. Новата дестилационна използва само част от избите на старата. През 2007 г. Bruichladdich Distillery обявява, че ще възроди старата дестилационна, специално за марката Port Charlotte, но поради икономическата криза това се забавя.

Цена 2011 г.:
53-75 паунда в интернет, Великобритания
68-98 евро в интернет, Европа
87-157 долара в интернет, САЩ

За дестилационната “Бруклади” – Bruichladdich

YouTube Preview Image

Етикети : , ,


Glen Garioch 8 Years Old

Glen Garioch 8 Years Old

Glen Garioch 8 Years Old

40% алкохол, single malt, на дестилационната Glen Garioch (произнася се “Глен Гиири”, макар че по-често го произнасят “Глен Гариоч”).
Това е една от най-старите дестилационни в Шотландия, основана през 1797 г. Намира се в най-източната част на страната, в района Гиири, който се смята за най-добрия за отглеждане на ечемик в Шотландия. Дестилационната е на 20 минути път от Абърдийн, води се “Хайланд” уиски, но е близо до региона “Спейсайд”.

glengarioch.com

Дестилационната е част от групата Morrison Bowmore Distillers Ltd., обединяваща няколко шотландски дестилационни (morrisonbowmore.co.uk), най-известната от които е Bowmore на остров Айла (виж тук за дестилационните на острова). Групата е собственост на японската компания Suntory.

Това е първата бутилирана, най-младата продукция на дестилационната “Глен Гиири” след нейното повторно отваряне през 1997 г., след ремонт и реконструкция. Отлежало в бъчви от бърбън.

Това едномалцово уиски е получавало е между 77 и 87 точки при различни дегустации. Серия на изчерпване, вече не се бутилира с такива бутилки и етикети, но още се се продава по сайтове и магазини, включително в България. Продукцията на тази дестилационна вече е с други бутилки и етикети (виж тук).

Цени 2011 г.:
19-23 паунда в интернет, Великобритания
25-30 долара в интернет, САЩ
22-38 евро в интернет, Европа

Виж тук видеопредставяне на уиски “Глен Гиири фаундерс ризърв”

YouTube Preview Image

Етикети : ,


Ardbeg Uigedail

Ardbeg Uigedail

Ardbeg Uigedail

54% алкохол, single malt от дестилационната Ardbeg на остров Айла (Islay).
ardbeg.com

Обявено за “Световно уиски на годината” от Джим Мъри в неговата “Библия на уискито 2009” (Whisky Bible 2009 – World Whisky of the Year). Мъри обявява различни видове “Ардбег” за уиски на годината през 2008, 2009 и 2010 г. Принципно уискито “Ардбег” е от най-торфените и най-опушените от всички уискита на остров Айла (“Лагавулин”, Лафроиг”, “Бомор” и др.). Същевременно съчетава плодовост във вкуса и нюанси на цветове.
Uigeadail е името на мистериозно езеро (думата означава “тъмно, мистериозно място”). От това езеро се доставя вода с аромат на торф, с която се прави уискито “Ардбег”.
Нефилтрирано с изстудяване, бутилирано направо от бъчвата.

Цена 2011 г.:
45-50 паунда с ДДС в интернет Великобритания,
57-75 долара в интернет, САЩ,
48-62 евро в интернет, Европа
Има колекционерски бутилки “Ардбег Уигидайл” от различни години с цени 70-100 евро.

Видео преставяне на “Ардбег Уигидайл” от Ралфи

YouTube Preview Image

Джим Мъри коментира “Ардбег Уигидайл” като уиски на годината 2009

YouTube Preview Image

Етикети : , , ,


Glen Moray 12 Years Old

Glen Moray 12 Years Old

Glen Moray 12 Years Old

40% алкохол, 12-годишно, сингъл молт.
Дестилационна „Глен Морей“ (Glen Moray), Спейсайд, основана 1897 г.

http://www.glenmoray.com

Отлежало в бъчви от бърбън. Някои видове от този 12-годишен сингъл молт са отлежавали в бъчви от бяло вино – шардоне, шенин блан и имат атрактивен аромат и вкус. Типичен Спейсайд малц, за който е характерна по-голяма мекота и ненатрапчив димен нюанс.
Получавало е оценки при тестове между 75 и 90 точки.

Цена 2011: 17-20 паунда без ДДС в интернет, Великобритания.
30-40 долара в интернет, САЩ
22-25 евро в интернет, Европа

Етикети : ,


Bowmore 15 Years Old – Darkest

Bowmore 15 Years Old

Bowmore 15 Years Old

43% алкохол, 15-годишно, сингъл молт от о. Айла (Islay).
Дестилационна „Бомор“ (Bowmore) на остров Айла (Islay). Най-старата спиртоварна на острова, от 1779 г. В момента е 100% собственост на японската „Сънтори“. Тя произвежда най-лекото от уискитата на острова, въпреки че използва същия малц. Разликата идва от технологията на опушване, дестлиране и отлежаване.

http://www.bowmore.com

Отлежало в бъчви от бърбън и от шери, поради което има богата комбинация на аромати и вкус, с шоколадови, торфени, малцови и плодови тонове.
Получавало е оценки при тестове между 85 и 90 точки.

Цена 2011: 38-40 паунда без ДДС в интернет, Великобритания.
60-70 долара в интернет, САЩ
Около 50 евро в интернет, Европа

Етикети : , , ,


Whisky vs. Whiskey – шотландско или ирландско?

Стар казан, изложен като музеен експонат в спиртоварната “Джеймисън” в Ирландия. Снимка: Сайт на “Джеймисън”

Whisky срещу whiskey. Шотландско срещу ирландско – една буква разлика, а разпалва истинска война.
Двата вида уиски се различават по начина на варене и други технологични тънкости, но много държат да се подчертае и разликата в изписването.

Шотландците твърдят, че произвеждат whisky, а останалият свят прави whiskey. Но светът е възприел и двата начина на изписване. Например произвежданото в САЩ бърбън-уиски обикновено се изписва по ирландския начин – whiskey, но някои видове се изписват и по шотландския – whisky. Един журналист от „Ню Йорк Таймс“ преди няколко години беше изписал в статия шотландското уиски като whiskey и това предизвика множество възмутени писма и бурна дискусия. Авторът се видя принуден да напише нова статия специално по въпроса за двата начина на изписване, в която беше цитиран и езиковед, който обяснява, че не е голяма грешка. Но познавачите на уиски извън Щатите бяха възмутени.

Уиски правят и в Канада, и в Япония, където изписват думата по шотландския начин. В САЩ предпочитат ирландския. Любопитното е, че в директивата на Щатското бюро за алкохол, тютюн и експлозиви (нещо като митническа служба за контрол) от 1968 г. е дефинирана официално думата Whisky – с шотландския начин на изписване.

Истинската конкуренция, обаче, е между ирландско и шотландско.

За съперничеството между двата близки народа във варенето на уиски има легенди. Още не е приключил спорът кой пръв – ирландец или шотландец – е сварил уиски. Кому как е хрумнало да използва ечемик като суровина за спиртна напитка не е ясно. Но е било близо до ума – от същата суровина се прави бира.

Рисунка на усъвършенстван шотландски казан от преди век за двойно дестилиране на уиски, при който фракции от втората дестилация се връщат в първата и се преваряват многократно.

Рисунка на усъвършенстван шотландски казан от преди век за двойно дестилиране на уиски, при който фракции от втората дестилация се връщат в първата и се преваряват многократно.

На острова е била известна векове наред английският тип бира – ейл. Нискоалкохолна напитка от преварена, после ферментирала ечемичена каша. Просто някой се е сетил да дестилира готовата нискоалкохолна напитка. Дори в стари книги на Острова има рисунки с обяснения „Как да варим уиски от бира”.

В първите години на разпространението на напитката ирландците са били водещите производители. В началото на 16 век стават доставчици на Британския кралски двор. В средата на века кралица Елизабет I узаконява експорта – казват, че била любителка на ирландското. Постепенно ирландското уиски изпреварва шотландското на повечето пазари, защото е с по-леко тяло. До 18 век в Ирландия вече имало 2000 дестилационни (спиртоварни), а през следващия век в САЩ са продавани около 400 марки ирландско. Шотландците им дишали праха…

Всъщност, и двата народа имали един общ враг в правенето на уиски – данъците. Варенето на уиски така се разраснало, че през 1661 г. кралството въвело акциза. Тогава започва нелегалното варене. В Ирландия се появява терминът poteen уиски, което е аналогично на шотландското moonshine уиски (от лунна светлина, тоест варено нощем, нелегално). И двата термина означават домашно, нелегално сварено – нещо, в което се упражняват хиляди българи всяка година.

Преди малко повече от век филоксерата унищожава лозята на Европа. Френското бренди, което е най-популярното високоалкохолно питие в Европа по онова време, свършва. Тогава настъпва часът на уискито. Започва сериозен експорт. Но тук шотландците излизат стъпка напред – първи започват да правят т. нар. блендед (blended) уиски – смесено). Тоест не бутилират едномалцови дестилати на една спиртоварна – single malt, а смесват малцови дестилати от различни спиртоварни, разреждат ги със зърнен спирт (и не само зърнен впоследствие). Така се търси по-добър вкус, който може да се нагажда според търсенето, чрез използване на повече или по-малко количество от някои съставки.

Съревнованието между ирландско и шотландско уиски навлиза в нов етап по време на сухия режим в САЩ. Ирландското понася тежък удар, повечето дестилационни фалират. Когато сухият режим пада, шотландците по-бързо се ориентират в обстановката и започват мощно производство. Ирландците закъснели, не предвидили отмяната на сухия режим и не могли да доставят достатъчно количества…

Съревнованието започва с нова сила в края на миналия век и продължава до днес.

Шотландците са язвителни. Имат поговорка за ирландското уиски: „Добро е да разредиш с него шотландското, когато няма вода”. Но ирландското в последните години иззема тук и там територията на шотландското по света.

Казани за варене на шотландско уиски, свързани за многократна дестилация (преваряване). Снимка: Сайт на “Лагавулин”

Казани за варене на шотландско уиски, свързани за многократна дестилация (преваряване). Снимка: Сайт на “Лагавулин”

Ирландското уиски започна да се налага в България постепенно преди 10-15 години. Без кой знае колко реклама, отначало даже – хич. Първо плъзна мълвата по какво се различава от шотландското – било тройно дестилирано, а не двойно. Това противопоставяне е малко по български и не е съвсем справедливо. Ирландското е тройно дестилирано, но зависи от марката, вида уиски. Има и изключения. А и в Шотландия има тройна дестилация в някои спиртоварни – три скачени казана, всеки влива дестилата в следващия.

Но в повечето други дестилационни в Шотландия има сложно преливане на първата и втората дестилация обратно в казаните и така на практика се получава ефект на тройна и повече дестилация. Това са технологични тънкости, които, колкото повече ги обясняваш, толкова по-объркан става потребителят. А “тройно дестилирано” звучи просто и ясно. И не е голямо предимство при дестилация от зърно дали ще е двойно или тройно. Това има по-голямо значение при плодови дестилати. Освен това при тройна дестилация се получава по-висок алкохолен градус, а колкото е по-висок той, толкова по-малко вкусови и ароматни качества от суровината се съдържат в дестилата.

Другата основна разлика е в изсушаването на ечемика. В Шотландия това става с торф – най-евтиното гориво. Там това е традиция от векове. Торфът гори и, освен че изсушава, опушва ечемика. Затова шотландското уиски има характерен димен, торфен аромат и вкус, наред с малцовия (в различните райони – Speyside, Highland и др. торфът и ароматът му в уискито са различни, но това е друга тема).

В Ирландия сушат ечемика по същия начин, но с малка разлика – не пускат пушека да стига до него. За гориво може да се използват въглища или торф, но димът излиза през комина, без да опушва скъпоценната суровина. Така в ирландското уиски отсъства характерния за шотландското димен и торфен аромат (изключение прави ирландското уиски Connemara, което е торфено). Така ирландците се гордеят, че тяхното има по-мек вкус, заради тройната дестилация и липсата на торфен и димен аромат.

Въпрос на вкус. Ценители има и за двата вида.

Но масовият вкус по правило е невеж – щом от ирландските уискита у нас най-популярно стана обикновеното “Тюламор дю”, бленд, който няма високи оценки сред познавачите. Напоследък обаче любителите все повече налитат на “Бушмилс” и „Джеймисън“, което показва известно развитие на вкуса.

В общи линии масовите пиячи не знаят някои основни неща – разликата между малцово (malt) и блендед (blended) уиски. Малцовото е от покълнал ечемик, а второто е смес на малцов дестилат със спирт. Най-масовите блендед уискита съдържат 20-30% малцов дестилат, останалото е зърнен спирт (а в много случаи дори не е зърнен, а картофен и др.).

Ирландците се гордеят със свои специфични уискита – pure pot still whiskey. Може да се преведе и като домашно сварена ракия. Характерно за него е, че се използва само уиски, излязло от казан, подобен на казаните за домашна ракия в България, а не от заводски дестилационни колони. (Разбира се, в Ирландия традициите във варенето са много отдавнашни и сравнението със селски казан у нас е малко грубичко). За него се използва суровина от малц, смесен с ечемик (тоест смес от покълнал и непокълнал ечемик). Търсят се пропорции, които да придадат специфичен вкус. И ирландските казани за варене по традиция са по-големи от шотландските.

При производството на шотландско преобладават дестилати от чист малц, от които после се правят блендове и по-масови марки, а познавачите предпочитат шотландско “сингъл молт”.
Масовото ирландско е същата работа – бленд. А познавачите предпочитат или делукс бленд, или оригиналното ирландско pot still whiskey.

Войната между шотландско и ирландско продължава на територията на целия свят. Но и двете нации са за уважение – там, на Острова, няма грозде, а са съумели от ечемик да направят питиета, които са превзели света.

Ето едно стихотворение от поета Станли Брюс, което подиграва ирландското Whiskey, в защита на шотландското Whisky.

Whisky or Whiskey

A Scotsman who spells

Whisky with an ‘e’,

should be hand cuffed

and thrown head first in the Dee,
(Шотландец, който произнася уиски с „е“

Трябва да бъде закопчан

и хвърлен с главата напред в дранголника)
In the USA and Ireland,

it’s spelt with an ‘e’

but in Scotland

it’s real ‘Whisky’.
(В САЩ и Ирландия се пише с „е“,

но в Шотландия

е истинското уиски)
So if you see Whisky

and it has an ‘e’,

only take it,

if you get it for free!
(Така че, ако видиш уиски с „е“,

вземи го, само ако

ти го дават без пари)
For the name is not the same

and it never will be,

a dram is only a real dram,

from a bottle of ‘Scotch Whisky’.
(Името не е същото, няма и да бъде,

глътката е истинска глътка,

само когато е от бутилка шотландско уиски)

Етикети : ,


Остров Айла и възходът на уискито + фотогалерия и видео

Глобализацията направи шотландското уиски водеща стока за износ. Малкият остров Айла (Islay) е място, чието име само по себе си е марка. Колекционери от цял свят се тълпят, за да разгледат местните дестилаторни и да си купят уиски, а в интернет спекулантите завишават цените на напитката. (Б. р. – на острова работи като изследовател една българка, чиито снимки са използвани за илюстрация тук. За Мария Богданова виж повече тук).

Било малко вероятно идеята на Антъни Уилс да се окаже успешна. „Лудост е да решиш да построиш дестилаторна за уиски“, казва мъжът, който е направил точно това. Проблемът при подобно начинание е, че от производството на първите количества до получаването на първите печалби минават години (най-малко три, а често десет или повече), тъй като е необходимо време за отлежаване на алкохола в дъбовите бъчви. През този „период на суша“ производството върви, но не и бизнесът, а накрая се получава нов вид уиски, чийто вкус никой не може да предвиди.

От друга страна обаче едва ли има друго място, където вероятността рискът да си заслужава е по-голяма, отколкото на малкия остров Айла в северната част на Атлантическия океан, разположен на 30 км от западния бряг на Шотландия (б. р. – на български може да се срещне с транскрипция и като остров Айлей). С света на уиското това малко късче земя, край чиито брегове лежат останките от стотици корабокрушения, е същото, каквото е Бордо за червеното вино – място на производство, което само по себе си е марка. Уискито от острова е прочуто със своя опушен вкус, тъй като използваният ечемик се малцова над огън от торф.

Светият Граал на уискито

Айла е Светият Граал в света на уискито и отделен микрокосмос в този бранш. На острова има осем дестилаторни, сред които някои с легендарна слава като Lagavulin, Ardbeg и Laphroaig („Лагавулин“, „Ардбег“, „Лафройг“). Гигантите в света на алкохолните напитки пазаруват тук – дестилаторната Bowmore е собственост на японската компания Suntory, а Laphroaig – на Fortune Brands от САЩ. Ardbeg е част от френския концерн за луксозни стоки LVMH. В същото време обаче на Айла има и необщителни средно големи компании и дръзки предприемачи.

Антъни Уилс кръщава уискито си на фермата с галско име – Kilchoman (Килхоман) – в западната част на острова, където то се произвежда. Уилс е по-скоро мълчалив и вероятно доста упорит. На някогашния търговец на вино и спиртни напитки са били необходими четири години, докато през 2005 година най-накрая събере от смели частни инвеститори 2 милиона британски лири начален капитал за строежа на дестилаторната. Крайната сметка е два пъти по-висока.

5400 британски лири за първата бутилка Kilchoman

На 28 май 2009 година се разбира, че идеята на Уилс съвсем не е била налудничава – на търг колекционер плаща 5400 британски лири за първата произведена бутилка Kilchoman. Сега „Килхоман“ вече е неизменна точка от маршрута на много ценители на уискито, които всяка година идват на тълпи за поклонението си на остров Айла. В малката дестилаторна работят едва 8 души, но всяка година над 15 000 посетители идват по тесния път в отдалечената ферма, около която нашир и длъж се полюляват поля с ечемик.

Уискито от това стопанство в момента е един от обектите на най-разгорещени спекулации в света на спиртните напитки и е изключително ценено от колекционерите. Досега са напълнени едва 50 000 бутилки и заради малкото количество цената е висока – за една бутилка Уилс иска 45,50 британски лири, а в eBay уискито е четири пъти по-скъпо. „Смешно е какви суми плащат някои хора“, отбелязва производителят, който не иска да увеличава собствените си цени. „Мислим дългосрочно и не залагаме на спекулативна печалба“, отбелязва той.

Уискито вече не е напитка за традиционалисти

Икономическото чудо на фермата Kilchoman е само малка част от един огромен подем, който се разиграва на остров Айла и в рядко населените високопланински области на Шотландия, в равнините край Глазгоу и в Спейсайд в североизточната част на страната. Светът иска да пие все повече уиски, а 40% от световното производство идват от Шотландия, където в момента работят 107 дестилаторни.

През изминалите десет годините те са повишили производството си с 50%. Голямото търсене идва най-вече от бързоразвиващи се страни като Бразилия, но и в Европа уискито вече не е питие само за традиционалисти. За Шотландия уискито е най-важната стока за износ след петрола от Северно море.

Остров Айла обаче е далеч от света на големия бизнес. Правото като конец шосе между малкото пристанище в Порт Елън и Бомор, основната точка на острова, е с толкова неравна настилка, че амортисьорите на автомобилите чак скърцат, а в малките селца мирише на пушек, тъй като тук много домакинства все още се отопляват с торф. А островът е „на върха на вълната“, завладяла света на уискито.

История на о. Айла и уискито с Чарли Маклийн

YouTube Preview Image

Повечето дестилаторни тук произвеждат предимно скъпо едномалцово (Single Malt) уиски, което някога бе най-вече малко известен специалитет, предназначен за познавачи, но се превърна в модно питие и сега се предлага в безмитните магазини на всички летища. Докато така нареченото смесено (блендирано – Blended) уиски като Johnnie Walker се произвежда от смес на множество сортове (от различни дестилаторни), то едномалцовото се прави в една единствена дестилаторна и голяма част от марките струват минимум 35 лири за бутилка.

Рецесията е позната само от вестниците

Били Стичъл, директор на дестилаторната Caol Ila (Кул Айла) в източната част на острова, идва от семейство, което от четири поколения работи за различни дестилаторни. Въпреки че професионалният му опит доближава 40 години, той за първи път се среща с толкова бърз подем в бранша. Тежката рецесия, която през последните няколко години разтърси световната икономика, тук е позната само от вестниците. „Ние изобщо не усетихме кризата. През последните 25 години за производителите на уиски тенденцията почти винаги е възходяща“, отбелязва експертът.

Някогашните лоши времена вече се помнят само от ветераните като 55-годишния Стичъл. В началото на 80-те години, след три златни десетилетия на бурен растеж, дестилаторните в цялата страна натрупват големи свръхкапацитети. След това идва срив в търсенето, Шотландия потъва в „Уиски лох“ (езеро от уиски) и за няколко години производството се свива почти с 50%. Всяка трета дестилаторна в страната фалира и производството на уиски на о. Айла едва не се превръща в история.

А колко ще продължи сегашния подем? От 90-те години складовите наличности на шотландските производители на уиски непрекъснато се увеличават и вече почти са достигнали равнището, отчетено преди последната криза в бранша. Почти никой в сектора обаче не се тревожи. Diageo и Pernod Ricard – двата концерна, които контролират около две трети от търговията със скоч – се надяват, че новите пазари в Азия и Южна Америка ще осигурят бъдещия растеж.

Неотдавна Diageo за първи път от десетилетия построи изцяло нова дестилаторна в Шотландия за 40 милиона британски лири. Pernod Ricard увеличи производството си на Glenlivet със 75% и иска да превърне своето едномалцово уиски в световен лидер. Компаниите, които вземат решения за нови инвестиции, вярват, че тенденцията към растеж ще се задържи още дълго – сегашният растеж в производството на Glenlivet идва след 12 години „узряване“ на пазара. Колко едномалцово уиски обаче ще пие светът през 2022 година?


Модернизацията отразява ли се на качеството?

Грант Кармайкъл, който започва работа в бранша през 1960 година, е пример за успех в сектора. През професионалния си живот той ръководи дестилаторните Lagavulin, Caol Ila и голямата пивоварна в Порт Елън. Днес той е на над 70 години и понякога все още развежда из острова туристически групи, разказвайки за производството на уиски на Айла. Ветеранът деликатно отбелязва, че не иска да бъде черноглед, но посреща със смесени чувства бума в производството на уиски на Айла и в други райони на Шотландия.

Кармайкъл се опасява, че вкусът на едномалцовото уиски ще пострада заради разрастването на производството. „Трябва да бъдем много внимателни“, подчертава той. Все още никой не знае със сигурност дали силно увеличеното производство и автоматизацията, въведена заради ценовите предимства, няма да бъдат за сметка на качеството. Уискито Lagavulin, например, отлежава 7 години преди да излезе на пазара. Промените в производствения процес, предприети в средата на 90-те години, ще се усетят във вкуса на уискито в продажба едва през идната година. „Браншът трябва винаги да помни, че качеството идва от количеството“, отбелязва Кармайкъл.

Лятна буря на остров Айла

YouTube Preview Image

Етикети : ,


Lagavulin 21 year old

56,5% алкохол, 21-годишно, Single Malt

От дестилационната „Лагавулин“ (Lagavulin) на остров Айла (Islay).
http://www.discovering-distilleries.com/lagavulin/

Този малц е получавал до 95 точки в различни дегустации. По-популярно в България е Lagavulin 16 year old, което е и доста по-евтино.
Има разни видове стари малцове „Лагавулин“, този е само един от многото колекционерски.

Цена 2011: около 550 паунда в интернет, Великобритания.

650-900 долара без ДДС в интернет, САЩ.

450-1000 евро в интернет, Европа.

Големите разлики в цените идват от това, че има различни реколти и колекционерски серии. В Щатите стар „Лагавулин“ може да се намери и по-евтино. Има например „Лагавулин“ реколта 1991 г. – 110 долара.

Видео за дестилационната „Лагавулин“

YouTube Preview Image

Етикети : , , ,


Ardbeg Blasda

40% алкохол, Single Malt.

Дистилационна Ardbeg (Ардбег), остров Айла (Islay).

ardbeg.com

По-малко торфен вариант, в сравнение с останалите видове от дестилационната Ardbeg и въобще с островните малцове от о. Айла. Произведените на остров Айла уискита по принцип са много торфени, не само с марката Ardbeg, а и Lagavulin, Laphroig и др. Това се измерва със съдържанието на феноли, които идват от опушването на малца с торф. В Ardbeg Blasda то е само 8 ppm (части на милион), в сравнение със стандартния Ardbeg Ten – 10-годишен, който има 23 ppm (части на милион). Има уискита и с над 40 ppm съдържание на феноли. Наименованието Blasda е от келтски (галски, шотландско наречие) и означава „сладко и вкусно“. Приблизително отговаря и на вкуса. Любителите на торфени малцове от острова го намират за нетипично, но онези, които не харесват тежкия торфен аромат и вкус, го оценяват. Уискито е получавало оценки 80-81 точки (от 100).

Цена 2011:

45-51 паунда в интернет, Великобритания.

46-78 евро в Интернет, Европа

57-75 долара в интернет, САЩ

Видео представяне на Ardbeg Blasda от мениджъра на дестилационната

YouTube Preview Image

Етикети : , , ,