Радичков и класици на българската литература са пиели уиски

Йордан Радичков

Ако някой се беше сетил да направи една анкета сред писателите от времето на социализма, но не литературна, а алкохолна, сигурно щеше да установи, че любимото им питие е уискито. То се налага някак естествено. През 60-те още го няма по магазините, но постепенно се появява в някои барове на София. През 70-те се появява и тук-там по магазините, но главно в „Кореком“. Писателското кафене на “Ангел Кънчев” 5, където е писателският съюз, е като ведомствено барче, в което предлагат дори избор от няколко вида в началото на 80-те. Тук, в противовес на здравия социалистически морал, писатели и техни приятели се напиват безпаметно.

При социализма официалният образ на писателя беше по някакъв начин цензуриран и нагласен. Според общоприетите представи писател означаваше мълчалив темерут, който мисли, пише и от време на време се изказва “жизнеутвърждаващо” на някакви писателски форуми и конгреси.

Емилиян Станев

И не пие уиски. Същевременно в писателското кафене пиеха на поразия.

Модата писателите да пият уиски вероятно дори им е удължила живота,като е изместила нискокачествените български ракии и руски водки.

Пишещият тези редове не се сдържа да удовлетвори любопитството си и при един разговор с Йордан Радичков направо го запита – какво пиеше? Някак ми се струваше важно да разбера…
“Уиски пиех, Иване – отговори Радичков. В момента, в който разговаряхме, Радичков вече не близваше алкохол. След куп болести отдавна беше забравил за пиенето. Седяхме в дома му, той разказваше за Емилиян Станев:
“Пиехме “Бяло конче”. Не знам защо тогава “Бяло конче” беше на мода. Емилиян дори беше занесъл една бутилка в болницата на Димитър Талев. Той опериран, а Емилиян му носи “Бяло конче” (смее се). И “Блек енд уайт” пиехме… Емилиян

Димитър Талев

не беше много по пиенето. После минахме на “Чивас ригал”…
Като надвиснат облаци, стане такова мрачно, Емилиян ми звъни вкъщи по телефона: “Какво правиш?”, пита. Гледам навън, мисля си. “Кажи на Сузи (съпругата на Радичков – б. а.) да слага кафето, идвам”, казва Емилиян. Това с кафето беше като парола, имаше предвид уиски, но заради жена му…”

Е, ако някой не знае, от този кратък цитат от разговора ми може да научи, че български класици като Талев, Емилиян Станев и Радичков са пиели уиски. Забелязва се и еволюция – отначало са пиели евтините масови марки, после са минали на де лукс бленд като “Чивас Ригал”…

Еволюцията продължава – сегашните поколения се упражняват да опознаят малцовото. Но вече няма такива писатели…

Част от този текст е публикувана в сп. “Л ‘Еуропео”

One Comment

Напиши коментар