Posts Tagged ‘ирландско

Уиски фест в София – скъпичко, но хубаво се получи

Марки уиски от Шотландия, Ирландия, САЩ и Япония се събраха под един покрив във Военния клуб в София на първия „Уиски фест“.
Българските винари могат да се поучат как се прави общо представяне на марки, които иначе се конкурират по цял свят.
В плаката на феста думата уиски е изписана с изкривена буква Е – Whiskey, с което да подскаже, че става дума за уиски от Шотландия, където думата се изписва без Е, и уискита от Ирландия и САЩ, където уиски се пише с Е (виж тук подробности по казуса).
Входните билети бяха два вида – за 20 лева талони за дегустация на 8 вида уиски, но от вида блендед и обикновени бърбъни. Дозата за дегустация е 30 грама.

За 45 лева билетът включваше талони за 10 вида малц.  Скъпичко излиза – дегустират се малцови уискита с цена за цяла бутилка между 35 и 80 лева.
И скъпият билет те принуждава да изпиеш около 200-300 грама уиски, което трудно се понася, при положение, че смесваш десетина вида. Опитните дегустатори опитват и изливат остатъка, а сиромахът българин гледа да изпие, да не ходи зян.

От шотландските уискита бяха представени скромен брой малцове, докато от ирландските бяха почти всички видове, които все пак не са хиляди, като в Шотландия.

От островните уискита присъстваха само дестилериите „Лафройг“ и „Бомор“ от остров Айла с основните си марки. Цените им на феста бяха по-високи, отколкото могат да се намерят в някои софийски магазини за алкохол. Докато на ирландските уискита бяха по-ниски, отколкото в магазините.

Фестът по същество беше агресивна маркетингова кампания, при която успяват да те накарат да си купиш уиски за дегустация на цени по-ниски от заведение, но двойно по-скъпи, отколкото като цена на бутилка в магазин. Същевременно на място можеш да се излъжеш да купиш и бутилки, но пак на цени по-високи от някои софийски магазини (за някои марки).

Все пак, на такъв фест е много удобно да опиташ 10 вида малц, от които иначе трябва да си купуваш по цяла бутилка, за да ги опиташ. Защото в малко софийски заведения има малцови уискита, и то само по няколко вида.

Етикети : бърбън, ирландско, малц, шотландско

Bushmills 16 Year Old / 3 Wood

40% алкохол, 16-годишно, Single Malt Irish Whiskey
Дестилационна “Бушмилс” – Old Bushmills Distillery , Антрим

http://www.bushmills.com

Отлежавало в три различни вида бъчви – от бърбън, от шери и от порт. Богат вкус, с много нюанси на плодове, на подправки, но леко за пиене.
Оценките му варират около 85-87 точки.

Цена 2011: от 40 до 50 паунда без ДДС в интернет, Великобритания
От 50 до 65 долара в интернет, САЩ.

Етикети : Bushmills, Single Malt, ирландско

Redbreast 15 Year Old

46% алкохол, 15-годишно Pot Still Irish Whiskey – дестилирано в малки серии, с малки казани.
Дестилационна “Джеймисън” – Jameson
www.jamesonwhiskey.com

Pot Still Whiskey е израз, който означава, че уискито е сварено в казан, подобен на тези за българска домашна ракия, а не в големи дестилационни колони. Освен това суровината не е 100% малц, а смес от малциран и немалциран ечемик. Този тип уиски е характерен за Ирландия, но днес не се продават много марки от този вид, а Redbreast (в превод означава птиче червеношийка) се смята за най-доброто. По-популярно е 12-годишното Redbreast, то е и приблизително наполовина по-евтино. Някои смятат, че Redbreast е въобще най-доброто ирландско уиски. Всеки ценител задължително трябва да го опита, за да се образова и добие представа за видовете уиски.

Цена 2011: От 50 до 60 паунда без ДДС в интернет, Великобритания
От 59 до 80 долара в интернет, САЩ

Етикети : ирландско

Bushmills’ Malt 10 Year Old

40% алкохол, Single Malt, 10-годишно
Дестилационна “Бушмилс” – Bushmills’

http://www.bushmills.com

Образец за ирландско малцово уиски. С него може да се почувства голямата разлика от стандартните блендед уискита от същата марка, и малцовото. Тройно дестилирано и отлежало в бъчви от бърбън. Наградено като най-доброто ирландско едномалцово уиски ((Best Irish Single Malt Whiskey) на World Whiskies Awards 2010.

Цени 2011:

22 – 25 паунда без ДДС в интернет, Великобритания
25 – 32 долара в интернет, САЩ

30-37 евро в интернет, Европа

Етикети : Single Malt, ирландско

Connemara Cask Strength

58-60% алкохол, Single Malt http://www.connemarawhiskey.com/

Нетипично ирландско уиски, торфено. По принцип малцът за ирландските уискита се суши без да се опушва с торф. Дори да се използва торф за гориво, димът не се допуска до малца. В този случай уискито е торфено, както шотландските, това се усеща отчетливо във вкуса и аромата. Бутилирано направо от бъчвите, без филтриране с охлаждане и без оцветяване. Балансиран вкус, който ще се хареса на онези, които ценят уискита от остров Айла (“Лагавулин”, “Лафройг”, “Баумор” и др.). Оценявано в голям диапазон от 75 до 92 точки, а дори и с най-високата награда в тази категория на World Whisky Awards 2010.

Цена 2011: 35-40 паунда без ДДС в интернет, Великобритания
45-70 долара в интернет, САЩ

Видео представяне на „Конемара каск стрент“

Етикети : Single Malt, ирландско

Whisky vs. Whiskey – шотландско или ирландско?

Whisky срещу whiskey. Шотландско срещу ирландско – една буква разлика, а разпалва истинска война.
Двата вида уиски се различават по начина на варене и други технологични тънкости, но много държат да се подчертае и разликата в изписването.

Шотландците твърдят, че произвеждат whisky, а останалият свят прави whiskey. Но светът е възприел и двата начина на изписване. Например произвежданото в САЩ бърбън-уиски обикновено се изписва по ирландския начин – whiskey, но някои видове се изписват и по шотландския – whisky. Един журналист от „Ню Йорк Таймс“ преди няколко години беше изписал в статия шотландското уиски като whiskey и това предизвика множество възмутени писма и бурна дискусия. Авторът се видя принуден да напише нова статия специално по въпроса за двата начина на изписване, в която беше цитиран и езиковед, който обяснява, че не е голяма грешка. Но познавачите на уиски извън Щатите бяха възмутени.

Уиски правят и в Канада, и в Япония, където изписват думата по шотландския начин. В САЩ предпочитат ирландския. Любопитното е, че в директивата на Щатското бюро за алкохол, тютюн и експлозиви (нещо като митническа служба за контрол) от 1968 г. е дефинирана официално думата Whisky – с шотландския начин на изписване.

Истинската конкуренция, обаче, е между ирландско и шотландско.

За съперничеството между двата близки народа във варенето на уиски има легенди. Още не е приключил спорът кой пръв – ирландец или шотландец – е сварил уиски. Кому как е хрумнало да използва ечемик като суровина за спиртна напитка не е ясно. Но е било близо до ума – от същата суровина се прави бира.

На острова е била известна векове наред английският тип бира – ейл. Нискоалкохолна напитка от преварена, после ферментирала ечемичена каша. Просто някой се е сетил да дестилира готовата нискоалкохолна напитка. Дори в стари книги на Острова има рисунки с обяснения „Как да варим уиски от бира”.

В първите години на разпространението на напитката ирландците са били водещите производители. В началото на 16 век стават доставчици на Британския кралски двор. В средата на века кралица Елизабет I узаконява експорта – казват, че била любителка на ирландското. Постепенно ирландското уиски изпреварва шотландското на повечето пазари, защото е с по-леко тяло. До 18 век в Ирландия вече имало 2000 дестилационни (спиртоварни), а през следващия век в САЩ са продавани около 400 марки ирландско. Шотландците им дишали праха…

Всъщност, и двата народа имали един общ враг в правенето на уиски – данъците. Варенето на уиски така се разраснало, че през 1661 г. кралството въвело акциза. Тогава започва нелегалното варене. В Ирландия се появява терминът poteen уиски, което е аналогично на шотландското moonshine уиски (от лунна светлина, тоест варено нощем, нелегално). И двата термина означават домашно, нелегално сварено – нещо, в което се упражняват хиляди българи всяка година.

Преди малко повече от век филоксерата унищожава лозята на Европа. Френското бренди, което е най-популярното високоалкохолно питие в Европа по онова време, свършва. Тогава настъпва часът на уискито. Започва сериозен експорт. Но тук шотландците излизат стъпка напред – първи започват да правят т. нар. блендед (blended) уиски – смесено). Тоест не бутилират едномалцови дестилати на една спиртоварна – single malt, а смесват малцови дестилати от различни спиртоварни, разреждат ги със зърнен спирт (и не само зърнен впоследствие). Така се търси по-добър вкус, който може да се нагажда според търсенето, чрез използване на повече или по-малко количество от някои съставки.

Съревнованието между ирландско и шотландско уиски навлиза в нов етап по време на сухия режим в САЩ. Ирландското понася тежък удар, повечето дестилационни фалират. Когато сухият режим пада, шотландците по-бързо се ориентират в обстановката и започват мощно производство. Ирландците закъснели, не предвидили отмяната на сухия режим и не могли да доставят достатъчно количества…

Съревнованието започва с нова сила в края на миналия век и продължава до днес.

Шотландците са язвителни. Имат поговорка за ирландското уиски: „Добро е да разредиш с него шотландското, когато няма вода”. Но ирландското в последните години иззема тук и там територията на шотландското по света.

Ирландското уиски започна да се налага в България постепенно преди 10-15 години. Без кой знае колко реклама, отначало даже – хич. Първо плъзна мълвата по какво се различава от шотландското – било тройно дестилирано, а не двойно. Това противопоставяне е малко по български и не е съвсем справедливо. Ирландското е тройно дестилирано, но зависи от марката, вида уиски. Има и изключения. А и в Шотландия има тройна дестилация в някои спиртоварни – три скачени казана, всеки влива дестилата в следващия.

Но в повечето други дестилационни в Шотландия има сложно преливане на първата и втората дестилация обратно в казаните и така на практика се получава ефект на тройна и повече дестилация. Това са технологични тънкости, които, колкото повече ги обясняваш, толкова по-объркан става потребителят. А “тройно дестилирано” звучи просто и ясно. И не е голямо предимство при дестилация от зърно дали ще е двойно или тройно. Това има по-голямо значение при плодови дестилати. Освен това при тройна дестилация се получава по-висок алкохолен градус, а колкото е по-висок той, толкова по-малко вкусови и ароматни качества от суровината се съдържат в дестилата.

Другата основна разлика е в изсушаването на ечемика. В Шотландия това става с торф – най-евтиното гориво. Там това е традиция от векове. Торфът гори и, освен че изсушава, опушва ечемика. Затова шотландското уиски има характерен димен, торфен аромат и вкус, наред с малцовия (в различните райони – Speyside, Highland и др. торфът и ароматът му в уискито са различни, но това е друга тема).

В Ирландия сушат ечемика по същия начин, но с малка разлика – не пускат пушека да стига до него. За гориво може да се използват въглища или торф, но димът излиза през комина, без да опушва скъпоценната суровина. Така в ирландското уиски отсъства характерния за шотландското димен и торфен аромат (изключение прави ирландското уиски Connemara, което е торфено). Така ирландците се гордеят, че тяхното има по-мек вкус, заради тройната дестилация и липсата на торфен и димен аромат.

Въпрос на вкус. Ценители има и за двата вида.

Но масовият вкус по правило е невеж – щом от ирландските уискита у нас най-популярно стана обикновеното “Тюламор дю”, бленд, който няма високи оценки сред познавачите. Напоследък обаче любителите все повече налитат на “Бушмилс” и „Джеймисън“, което показва известно развитие на вкуса.

В общи линии масовите пиячи не знаят някои основни неща – разликата между малцово (malt) и блендед (blended) уиски. Малцовото е от покълнал ечемик, а второто е смес на малцов дестилат със спирт. Най-масовите блендед уискита съдържат 20-30% малцов дестилат, останалото е зърнен спирт (а в много случаи дори не е зърнен, а картофен и др.).

Ирландците се гордеят със свои специфични уискита – pure pot still whiskey. Може да се преведе и като домашно сварена ракия. Характерно за него е, че се използва само уиски, излязло от казан, подобен на казаните за домашна ракия в България, а не от заводски дестилационни колони. (Разбира се, в Ирландия традициите във варенето са много отдавнашни и сравнението със селски казан у нас е малко грубичко). За него се използва суровина от малц, смесен с ечемик (тоест смес от покълнал и непокълнал ечемик). Търсят се пропорции, които да придадат специфичен вкус. И ирландските казани за варене по традиция са по-големи от шотландските.

При производството на шотландско преобладават дестилати от чист малц, от които после се правят блендове и по-масови марки, а познавачите предпочитат шотландско “сингъл молт”.
Масовото ирландско е същата работа – бленд. А познавачите предпочитат или делукс бленд, или оригиналното ирландско pot still whiskey.

Войната между шотландско и ирландско продължава на територията на целия свят. Но и двете нации са за уважение – там, на Острова, няма грозде, а са съумели от ечемик да направят питиета, които са превзели света.

Ето едно стихотворение от поета Станли Брюс, което подиграва ирландското Whiskey, в защита на шотландското Whisky.

Whisky or Whiskey

A Scotsman who spells

Whisky with an ‘e’,

should be hand cuffed

and thrown head first in the Dee,
(Шотландец, който произнася уиски с „е“

Трябва да бъде закопчан

и хвърлен с главата напред в дранголника)
In the USA and Ireland,

it’s spelt with an ‘e’

but in Scotland

it’s real ‘Whisky’.
(В САЩ и Ирландия се пише с „е“,

но в Шотландия

е истинското уиски)
So if you see Whisky

and it has an ‘e’,

only take it,

if you get it for free!
(Така че, ако видиш уиски с „е“,

вземи го, само ако

ти го дават без пари)
For the name is not the same

and it never will be,

a dram is only a real dram,

from a bottle of ‘Scotch Whisky’.
(Името не е същото, няма и да бъде,

глътката е истинска глътка,

само когато е от бутилка шотландско уиски)

Етикети : ирландско, шотландско

support bywww-you.com