Posts Tagged ‘ирландско
Уиски фест в София – скъпичко, но хубаво се получи
Марки уиски от Шотландия, Ирландия, САЩ и Япония се събраха под един покрив във Военния клуб в София на първия „Уиски фест“.
Българските винари могат да се поучат как се прави общо представяне на марки, които иначе се конкурират по цял свят.
В плаката на феста думата уиски е изписана с изкривена буква Е – Whiskey, с което да подскаже, че става дума за уиски от Шотландия, където думата се изписва без Е, и уискита от Ирландия и САЩ, където уиски се пише с Е (виж тук подробности по казуса).
Входните билети бяха два вида – за 20 лева талони за дегустация на 8 вида уиски, но от вида блендед и обикновени бърбъни. Дозата за дегустация е 30 грама.
За 45 лева билетът включваше талони за 10 вида малц. Скъпичко излиза – дегустират се малцови уискита с цена за цяла бутилка между 35 и 80 лева.
И скъпият билет те принуждава да изпиеш около 200-300 грама уиски, което трудно се понася, при положение, че смесваш десетина вида. Опитните дегустатори опитват и изливат остатъка, а сиромахът българин гледа да изпие, да не ходи зян.
- Щандът на шотландското уиски Drambuie. Снимки: Иван Бакалов
- Снимки: Иван Бакалов
- Ирландците от „Килбеган“ бяха облекли момиче като рицар, с бутафорен меч и щит. Снимки: Иван Бакалов
- Малко несериозно за дегустация раздаваха чаши за бар, а не дегустационни. Снимки: Иван Бакалов
- Цените на ирландските малцове бяха добри, за разлика от някои други уискита. Снимки: Иван Бакалов
- Големият салон на Военния клуб, превърнат в дегустационна и щандове с уиски. Снимки: Иван Бакалов
- Снимки: Иван Бакалов
- Цените на „Бомор“ са малко високи. В някои магазини в София могат да се намерят по-евтино, отколкото на феста. Снимка: Иван Бакалов
- Снимки: Иван Бакалов
- Ирландските „Килбеган“, „Тирконел“, „Конемара“. Снимки: Иван Бакалов
- Цените на „Джим Бийм“ на феста. Снимка: Иван Бакалов
- Колекционерска бутилка „Джим Бийм“. Снимка: Иван Бакалов
- Щандът на „Джим Бийм“. Снимка: Иван Бакалов
- Щандът на „Джим Бийм“. Снимка: Иван Бакалов
- Щандът на „Мейкърс марк“. Снимка: Иван Бакалов
- Японските малцове „Ямазаки“. Снимки: Иван Бакалов
- Японските малцове „Ямазаки“. Снимки: Иван Бакалов
- Щанд за продажба. Снимки: Иван Бакалов
- Снимки: Иван Бакалов
- Снимки: Иван Бакалов
- Ирландските – „Конемара“. Снимки: Иван Бакалов
- Щандът с ирландски уискита. Снимка: Иван Бакалов
- Снимка: Иван Бакалов
- Снимка: Иван Бакалов
- Цените на „Auchentoshan“ на феста. Снимка: Иван Бакалов
- Щандът на „Ямазаки“. Снимка: Иван Бакалов
От шотландските уискита бяха представени скромен брой малцове, докато от ирландските бяха почти всички видове, които все пак не са хиляди, като в Шотландия.
От островните уискита присъстваха само дестилериите „Лафройг“ и „Бомор“ от остров Айла с основните си марки. Цените им на феста бяха по-високи, отколкото могат да се намерят в някои софийски магазини за алкохол. Докато на ирландските уискита бяха по-ниски, отколкото в магазините.
Фестът по същество беше агресивна маркетингова кампания, при която успяват да те накарат да си купиш уиски за дегустация на цени по-ниски от заведение, но двойно по-скъпи, отколкото като цена на бутилка в магазин. Същевременно на място можеш да се излъжеш да купиш и бутилки, но пак на цени по-високи от някои софийски магазини (за някои марки).
Все пак, на такъв фест е много удобно да опиташ 10 вида малц, от които иначе трябва да си купуваш по цяла бутилка, за да ги опиташ. Защото в малко софийски заведения има малцови уискита, и то само по няколко вида.
Bushmills 16 Year Old / 3 Wood
40% алкохол, 16-годишно, Single Malt Irish Whiskey
Дестилационна “Бушмилс” – Old Bushmills Distillery , Антрим
Отлежавало в три различни вида бъчви – от бърбън, от шери и от порт. Богат вкус, с много нюанси на плодове, на подправки, но леко за пиене.
Оценките му варират около 85-87 точки.
Цена 2011: от 40 до 50 паунда без ДДС в интернет, Великобритания
От 50 до 65 долара в интернет, САЩ.
Redbreast 15 Year Old
46% алкохол, 15-годишно Pot Still Irish Whiskey – дестилирано в малки серии, с малки казани.
Дестилационна “Джеймисън” – Jameson
www.jamesonwhiskey.com
Pot Still Whiskey е израз, който означава, че уискито е сварено в казан, подобен на тези за българска домашна ракия, а не в големи дестилационни колони. Освен това суровината не е 100% малц, а смес от малциран и немалциран ечемик. Този тип уиски е характерен за Ирландия, но днес не се продават много марки от този вид, а Redbreast (в превод означава птиче червеношийка) се смята за най-доброто. По-популярно е 12-годишното Redbreast, то е и приблизително наполовина по-евтино. Някои смятат, че Redbreast е въобще най-доброто ирландско уиски. Всеки ценител задължително трябва да го опита, за да се образова и добие представа за видовете уиски.
Цена 2011: От 50 до 60 паунда без ДДС в интернет, Великобритания
От 59 до 80 долара в интернет, САЩ
Bushmills’ Malt 10 Year Old
40% алкохол, Single Malt, 10-годишно
Дестилационна “Бушмилс” – Bushmills’
Образец за ирландско малцово уиски. С него може да се почувства голямата разлика от стандартните блендед уискита от същата марка, и малцовото. Тройно дестилирано и отлежало в бъчви от бърбън. Наградено като най-доброто ирландско едномалцово уиски ((Best Irish Single Malt Whiskey) на World Whiskies Awards 2010.
Цени 2011:
22 – 25 паунда без ДДС в интернет, Великобритания
25 – 32 долара в интернет, САЩ
30-37 евро в интернет, Европа
Connemara Cask Strength
58-60% алкохол, Single Malt http://www.connemarawhiskey.com/
Нетипично ирландско уиски, торфено. По принцип малцът за ирландските уискита се суши без да се опушва с торф. Дори да се използва торф за гориво, димът не се допуска до малца. В този случай уискито е торфено, както шотландските, това се усеща отчетливо във вкуса и аромата. Бутилирано направо от бъчвите, без филтриране с охлаждане и без оцветяване. Балансиран вкус, който ще се хареса на онези, които ценят уискита от остров Айла (“Лагавулин”, “Лафройг”, “Баумор” и др.). Оценявано в голям диапазон от 75 до 92 точки, а дори и с най-високата награда в тази категория на World Whisky Awards 2010.
Цена 2011: 35-40 паунда без ДДС в интернет, Великобритания
45-70 долара в интернет, САЩ
Видео представяне на „Конемара каск стрент“
Whisky vs. Whiskey – шотландско или ирландско?

Стар казан, изложен като музеен експонат в спиртоварната “Джеймисън” в Ирландия. Снимка: Сайт на “Джеймисън”
Whisky срещу whiskey. Шотландско срещу ирландско – една буква разлика, а разпалва истинска война.
Двата вида уиски се различават по начина на варене и други технологични тънкости, но много държат да се подчертае и разликата в изписването.
Шотландците твърдят, че произвеждат whisky, а останалият свят прави whiskey. Но светът е възприел и двата начина на изписване. Например произвежданото в САЩ бърбън-уиски обикновено се изписва по ирландския начин – whiskey, но някои видове се изписват и по шотландския – whisky. Един журналист от „Ню Йорк Таймс“ преди няколко години беше изписал в статия шотландското уиски като whiskey и това предизвика множество възмутени писма и бурна дискусия. Авторът се видя принуден да напише нова статия специално по въпроса за двата начина на изписване, в която беше цитиран и езиковед, който обяснява, че не е голяма грешка. Но познавачите на уиски извън Щатите бяха възмутени.
Уиски правят и в Канада, и в Япония, където изписват думата по шотландския начин. В САЩ предпочитат ирландския. Любопитното е, че в директивата на Щатското бюро за алкохол, тютюн и експлозиви (нещо като митническа служба за контрол) от 1968 г. е дефинирана официално думата Whisky – с шотландския начин на изписване.
Истинската конкуренция, обаче, е между ирландско и шотландско.
За съперничеството между двата близки народа във варенето на уиски има легенди. Още не е приключил спорът кой пръв – ирландец или шотландец – е сварил уиски. Кому как е хрумнало да използва ечемик като суровина за спиртна напитка не е ясно. Но е било близо до ума – от същата суровина се прави бира.

Рисунка на усъвършенстван шотландски казан от преди век за двойно дестилиране на уиски, при който фракции от втората дестилация се връщат в първата и се преваряват многократно.
На острова е била известна векове наред английският тип бира – ейл. Нискоалкохолна напитка от преварена, после ферментирала ечемичена каша. Просто някой се е сетил да дестилира готовата нискоалкохолна напитка. Дори в стари книги на Острова има рисунки с обяснения „Как да варим уиски от бира”.
В първите години на разпространението на напитката ирландците са били водещите производители. В началото на 16 век стават доставчици на Британския кралски двор. В средата на века кралица Елизабет I узаконява експорта – казват, че била любителка на ирландското. Постепенно ирландското уиски изпреварва шотландското на повечето пазари, защото е с по-леко тяло. До 18 век в Ирландия вече имало 2000 дестилационни (спиртоварни), а през следващия век в САЩ са продавани около 400 марки ирландско. Шотландците им дишали праха…
Всъщност, и двата народа имали един общ враг в правенето на уиски – данъците. Варенето на уиски така се разраснало, че през 1661 г. кралството въвело акциза. Тогава започва нелегалното варене. В Ирландия се появява терминът poteen уиски, което е аналогично на шотландското moonshine уиски (от лунна светлина, тоест варено нощем, нелегално). И двата термина означават домашно, нелегално сварено – нещо, в което се упражняват хиляди българи всяка година.
Преди малко повече от век филоксерата унищожава лозята на Европа. Френското бренди, което е най-популярното високоалкохолно питие в Европа по онова време, свършва. Тогава настъпва часът на уискито. Започва сериозен експорт. Но тук шотландците излизат стъпка напред – първи започват да правят т. нар. блендед (blended) уиски – смесено). Тоест не бутилират едномалцови дестилати на една спиртоварна – single malt, а смесват малцови дестилати от различни спиртоварни, разреждат ги със зърнен спирт (и не само зърнен впоследствие). Така се търси по-добър вкус, който може да се нагажда според търсенето, чрез използване на повече или по-малко количество от някои съставки.
Съревнованието между ирландско и шотландско уиски навлиза в нов етап по време на сухия режим в САЩ. Ирландското понася тежък удар, повечето дестилационни фалират. Когато сухият режим пада, шотландците по-бързо се ориентират в обстановката и започват мощно производство. Ирландците закъснели, не предвидили отмяната на сухия режим и не могли да доставят достатъчно количества…
Съревнованието започва с нова сила в края на миналия век и продължава до днес.
Шотландците са язвителни. Имат поговорка за ирландското уиски: „Добро е да разредиш с него шотландското, когато няма вода”. Но ирландското в последните години иззема тук и там територията на шотландското по света.

Казани за варене на шотландско уиски, свързани за многократна дестилация (преваряване). Снимка: Сайт на “Лагавулин”
Ирландското уиски започна да се налага в България постепенно преди 10-15 години. Без кой знае колко реклама, отначало даже – хич. Първо плъзна мълвата по какво се различава от шотландското – било тройно дестилирано, а не двойно. Това противопоставяне е малко по български и не е съвсем справедливо. Ирландското е тройно дестилирано, но зависи от марката, вида уиски. Има и изключения. А и в Шотландия има тройна дестилация в някои спиртоварни – три скачени казана, всеки влива дестилата в следващия.
Но в повечето други дестилационни в Шотландия има сложно преливане на първата и втората дестилация обратно в казаните и така на практика се получава ефект на тройна и повече дестилация. Това са технологични тънкости, които, колкото повече ги обясняваш, толкова по-объркан става потребителят. А “тройно дестилирано” звучи просто и ясно. И не е голямо предимство при дестилация от зърно дали ще е двойно или тройно. Това има по-голямо значение при плодови дестилати. Освен това при тройна дестилация се получава по-висок алкохолен градус, а колкото е по-висок той, толкова по-малко вкусови и ароматни качества от суровината се съдържат в дестилата.
Другата основна разлика е в изсушаването на ечемика. В Шотландия това става с торф – най-евтиното гориво. Там това е традиция от векове. Торфът гори и, освен че изсушава, опушва ечемика. Затова шотландското уиски има характерен димен, торфен аромат и вкус, наред с малцовия (в различните райони – Speyside, Highland и др. торфът и ароматът му в уискито са различни, но това е друга тема).
В Ирландия сушат ечемика по същия начин, но с малка разлика – не пускат пушека да стига до него. За гориво може да се използват въглища или торф, но димът излиза през комина, без да опушва скъпоценната суровина. Така в ирландското уиски отсъства характерния за шотландското димен и торфен аромат (изключение прави ирландското уиски Connemara, което е торфено). Така ирландците се гордеят, че тяхното има по-мек вкус, заради тройната дестилация и липсата на торфен и димен аромат.
Въпрос на вкус. Ценители има и за двата вида.
Но масовият вкус по правило е невеж – щом от ирландските уискита у нас най-популярно стана обикновеното “Тюламор дю”, бленд, който няма високи оценки сред познавачите. Напоследък обаче любителите все повече налитат на “Бушмилс” и „Джеймисън“, което показва известно развитие на вкуса.
В общи линии масовите пиячи не знаят някои основни неща – разликата между малцово (malt) и блендед (blended) уиски. Малцовото е от покълнал ечемик, а второто е смес на малцов дестилат със спирт. Най-масовите блендед уискита съдържат 20-30% малцов дестилат, останалото е зърнен спирт (а в много случаи дори не е зърнен, а картофен и др.).
Ирландците се гордеят със свои специфични уискита – pure pot still whiskey. Може да се преведе и като домашно сварена ракия. Характерно за него е, че се използва само уиски, излязло от казан, подобен на казаните за домашна ракия в България, а не от заводски дестилационни колони. (Разбира се, в Ирландия традициите във варенето са много отдавнашни и сравнението със селски казан у нас е малко грубичко). За него се използва суровина от малц, смесен с ечемик (тоест смес от покълнал и непокълнал ечемик). Търсят се пропорции, които да придадат специфичен вкус. И ирландските казани за варене по традиция са по-големи от шотландските.
При производството на шотландско преобладават дестилати от чист малц, от които после се правят блендове и по-масови марки, а познавачите предпочитат шотландско “сингъл молт”.
Масовото ирландско е същата работа – бленд. А познавачите предпочитат или делукс бленд, или оригиналното ирландско pot still whiskey.
Войната между шотландско и ирландско продължава на територията на целия свят. Но и двете нации са за уважение – там, на Острова, няма грозде, а са съумели от ечемик да направят питиета, които са превзели света.
Ето едно стихотворение от поета Станли Брюс, което подиграва ирландското Whiskey, в защита на шотландското Whisky.
Whisky or Whiskey
A Scotsman who spells
Whisky with an ‘e’,
should be hand cuffed
and thrown head first in the Dee,
(Шотландец, който произнася уиски с „е“
Трябва да бъде закопчан
и хвърлен с главата напред в дранголника)
In the USA and Ireland,
it’s spelt with an ‘e’
but in Scotland
it’s real ‘Whisky’.
(В САЩ и Ирландия се пише с „е“,
но в Шотландия
е истинското уиски)
So if you see Whisky
and it has an ‘e’,
only take it,
if you get it for free!
(Така че, ако видиш уиски с „е“,
вземи го, само ако
ти го дават без пари)
For the name is not the same
and it never will be,
a dram is only a real dram,
from a bottle of ‘Scotch Whisky’.
(Името не е същото, няма и да бъде,
глътката е истинска глътка,
само когато е от бутилка шотландско уиски)